За любовта
Любимо мое, хубаво момиче,
защо замислено стоиш?
Нима не чувстваш любовта ми ?
Не кара ли те тя да полетиш?
Защо си тъжна и защо в очите,
сълзи предателски блестят ?
Или не вярваш вече във мечтите,
не е ли този твоят път?
А срещу тебе клоунът стои
и иска той да те развесели
със виц, със смешка, може две,
да стопли твоето сърце.
И ти се мило усмихни,
ръката бавно протегни,
цветенце дай, награда малка,
че този шут за теб твори.
За теб на всичко е готов,
дори да иде и на край света,
че той не може без любов,
че той не може без мечта.
© Христо Костов All rights reserved.
