За любовта
На пода лежа,
тъжни слова реда,
спомням си за любовта.
На пода кървя,
давя се в сълзи,
спомням си за любовта!
Как отново, пак ме заболя!
Нима смъртта ще ме спаси?
Нима сълзите ми ще спрат?
Нима любов ще се нарекат?
Нямам сили да се боря,
нямам сили за това,
иска ми се, а не мога
да те спра,
иска ми се,
ала загубих те
по пътя ми трънлив,
ох, как сълзите ми кървят!
На пода ще лежа,
докато не дойде пред мен смъртта,
докато сълзите ми не спрат,
болката ми не ще се спре,
докато сърцето ми не умре.
тъжни слова реда,
спомням си за любовта.
На пода кървя,
давя се в сълзи,
спомням си за любовта!
Как отново, пак ме заболя!
Нима смъртта ще ме спаси?
Нима сълзите ми ще спрат?
Нима любов ще се нарекат?
Нямам сили да се боря,
нямам сили за това,
иска ми се, а не мога
да те спра,
иска ми се,
ала загубих те
по пътя ми трънлив,
ох, как сълзите ми кървят!
На пода ще лежа,
докато не дойде пред мен смъртта,
докато сълзите ми не спрат,
болката ми не ще се спре,
докато сърцето ми не умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йовка Пенкова Всички права запазени
