yovinda (Йовка Пенкова) yovinda (Йовка Пенкова)
47
Jun 25, 2007, 9:02 AM

За любовта

  Poetry
1.1K 0 1
На пода лежа,
тъжни слова реда,
спомням си за любовта.
На пода кървя,
давя се в сълзи,
спомням си за любовта!
Как отново, пак ме заболя!
Нима смъртта ще ме спаси?
Нима сълзите ми ще спрат?
Нима любов ще се нарекат?
Нямам сили да се боря,
нямам сили за това,
иска ми се, а не мога
да те спра,
иска ми се,
ала загубих те
по пътя ми трънлив,
ох, как сълзите ми кървят!
На пода ще лежа,
докато не дойде пред мен смъртта,
докато сълзите ми не спрат,
болката ми не ще се спре,
докато сърцето ми не умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Пенкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0