24.06.2006 г., 10:06  

За любовта

974 0 12

- Любов – за тебе,

кой ли не е писал?

       

Любов – за тебе,

кой ли не е мислил?

       

Коя си ти?


Каква си

и къде си?

       

За дрипли ли си

или за принцеси?

 

В придворни авантюри

ли, се криеш 

или в разгул
от чаши
златни
пиеш?

       

Дали си малка

или пък, голяма?

       

- Любов –

не си ли ти,

самоизмама?

 

Море

пустиня любовта е,

казват.  

       

Миражи

сред пустините,

се раждат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за хубавия стих!
  • "Какво е любовта-елексир от болки и сълзи?
    Изпиваш малка глътчица от чашата на любовта,
    а после се напиваш до несвяс от болка и тъга..."
    Поздрави!Много е хубаво.
  • въпрос, на който едва ли има само един отговор
  • Илона! Щом те влече, можеш да коментираш даже и с ръченица! При мене, няма тоталитартизъм - кой каквото му се иска това може да говори! Поздрави!
  • бих ти отговорила с един мой стих коя е тя, но не зная дали е редно тук да се коментира със стихове
    прочетох ти и митологичната поредица, за един стих от нея усмивките ми
    пишеш хубаво касиус..

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...