За любовта
526
0
2
Вървя сега сама и проклинам любовта,
цигара паля, обвита в самота.
Тъмни улички обиколих,
Много яко се напих.
Със иглата пак се боцкам аз,
бистра течност във вените ми сее страст.
Надрусана, пияна и от страсти обладана,
животът винаги е тъй жесток,
като бистър портокалов сок.
Лунен сърп прониза нощното небе
Като кит, плуващ в дълбокото море.
Ах, как мразя да живея.
Аз живея, за да мразя.
Любовта остави ме,
той забрави ме.
Майната му на Иван, той във сълзи е облян.
Нека страда в името на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крадла на Маже Всички права запазени
Поздрави!