May 22, 2015, 7:38 AM

За любовта 

  Poetry » Love
376 0 2

Вървя сега сама и проклинам любовта,

цигара паля, обвита в самота. 

Тъмни улички обиколих, 

Много яко се напих. 

Със иглата пак се боцкам аз, 

бистра течност във вените ми сее страст.

 

Надрусана, пияна и от страсти обладана, 

животът винаги е тъй жесток, 

като бистър портокалов сок. 

Лунен сърп прониза нощното небе

Като кит, плуващ в дълбокото море. 

 

Ах, как мразя да живея.

Аз живея, за да мразя. 

Любовта остави ме, 

той забрави ме. 

 

Майната му на Иван, той във сълзи е облян. 

Нека страда в името на любовта! 

© Крадла на Маже All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не я слушай Самодивата!
    Аз не само ще се хвана, а дори си направих с предистория профил, че да те питам:
    Кога и къде да падна в клопката ти - мАж съм отвсякъде?!
    хах
  • Мило момиче, ако ще крадеш мъже, не слагай за примамка в капана това творение, нито един няма да се хване Поздрави!
Random works
: ??:??