За малко
За малко ти дойде...
По някаква случайност може би...
Дойде , но някак си остана!
И сега те няма, вече не боли,
но остана спомен, като жива рана!
Но нервите - стомана!
Продължавам!
Радвам се, че ми се случи!
Всеки нещичко научи,
но да те имам пак, все още се надявам!
Продължавам!
Животът е вълшебство
и на всеки носи, най-желаното му нещо!...
За малко ти дойде!...
Но някак си остана!...
Като надежда
и като жива рана!....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
