За малко ти дойде...
По някаква случайност може би...
Дойде , но някак си остана!
И сега те няма, вече не боли,
но остана спомен, като жива рана!
Но нервите - стомана!
Продължавам!
Радвам се, че ми се случи!
Всеки нещичко научи,
но да те имам пак, все още се надявам!
Продължавам!
Животът е вълшебство
и на всеки носи, най-желаното му нещо!...
За малко ти дойде!...
Но някак си остана!...
Като надежда
и като жива рана!....
© Добромир Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
