Все сънувам, че летя,
че съм близо до звездите...
Все си мисля, че са те,
че политам със мечтите.
После глас ми казва: ‘’Виж’’!
Хубаво е да сънуваш!
После падам, лека като сняг,
със мечтата се сбогувам...
А пак повтаря ми: ‘’Мечтай, за мечтите има време,
ще ги сбъднеш, знай! Ще ги сбъднеш, ако вярваш,
ако вярваш, ще летиш безкрай!
И аз повярвах и летях,
и летях и силно пях...
Че се сбъдват, знай, мечтите,
ако вярваме във нас самите!
© Василена Владимирова Всички права запазени