24.06.2009 г., 0:54

За мечтите

670 1 1

Къде ли отива мечтата,

щом чувствата туриш в изгнание

и без да дочакаш зората,

откажеш да търсиш спасение?

 

Къде се осмисля денят ти,

когато спреш да мечтаеш

за светли и шарени пътища

и в мислите спреш да играеш?

 

Не чакай да бъбриш със времето,

а тичай, преследвай идеята,

защото за кратко, безвременно,

ще кацне на рамото Феята.

 

 

21.06.2009г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...