За мечтите

Poetry » Civic

671 1 1

Къде ли отива мечтата,

щом чувствата туриш в изгнание

и без да дочакаш зората,

откажеш да търсиш спасение?

Къде се осмисля денят ти,

когато спреш да мечтаеш

за светли и шарени пътища

и в мислите спреш да играеш?

Не чакай да бъбриш със времето,

а тичай, преследвай идеята,

защото за кратко, безвременно,

ще кацне на рамото Феята.

21.06.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0