Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти,
когато спреш да мечтаеш
за светли и шарени пътища
и в мислите спреш да играеш?
Не чакай да бъбриш със времето,
а тичай, преследвай идеята,
защото за кратко, безвременно,
ще кацне на рамото Феята.
21.06.2009г.
© Ангелина Кънчева Все права защищены