За мене никога не ще си ти приятел!
Целувките ти още върху себе си усещам
и думите, и ласките не ще се заличат,
аз чувствам сянката ти всяка вечер -
протягам се да я докосна,но изчезва тя.
"Не искам да те наранявам!" - ти ми каза,
а сълзи обляха моето лице,
приятелството ми избра и си замина -
почувствах силна болка в моето сърце!
"За мене никога не ще си ти приятел" -
отвърнах със разплакано лице,
заминах си и още дълго плаках,
липсваше ми допирът ти, твоите ръце!
И днес все още всичко в теб ми липсва:
когато виждам те, не мога да се доближа.
"Здравей" ми казваш ежедневно,
подаваш леко своята ръка...
Защо наказана съм да те гледам отдалече?
и "приятелка" да бъда с теб сега?
Защо ли безпощадно силно те обичам,
понякога се питам - заслужаваш ли това?
Аз нямам отговор на моите въпроси,
въпреки, че хиляди са те.
Въпроси, от които всеки път боли ме,
и всеки път пронизват моето сърце!
Надявам се, че скоро мъката ще стихне.
Пожелавам ти щастлив да си, с която и да си:
живей живота си и я обичай,
а мене тихичко и тайно ме помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
