За мене никога не ще си ти приятел!
Целувките ти още върху себе си усещам
и думите, и ласките не ще се заличат,
аз чувствам сянката ти всяка вечер -
протягам се да я докосна,но изчезва тя.
"Не искам да те наранявам!" - ти ми каза,
а сълзи обляха моето лице,
приятелството ми избра и си замина -
почувствах силна болка в моето сърце!
"За мене никога не ще си ти приятел" -
отвърнах със разплакано лице,
заминах си и още дълго плаках,
липсваше ми допирът ти, твоите ръце!
И днес все още всичко в теб ми липсва:
когато виждам те, не мога да се доближа.
"Здравей" ми казваш ежедневно,
подаваш леко своята ръка...
Защо наказана съм да те гледам отдалече?
и "приятелка" да бъда с теб сега?
Защо ли безпощадно силно те обичам,
понякога се питам - заслужаваш ли това?
Аз нямам отговор на моите въпроси,
въпреки, че хиляди са те.
Въпроси, от които всеки път боли ме,
и всеки път пронизват моето сърце!
Надявам се, че скоро мъката ще стихне.
Пожелавам ти щастлив да си, с която и да си:
живей живота си и я обичай,
а мене тихичко и тайно ме помни!
© Катерина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!
-
"Приятели" след голяма любов като твоята,могат да съществуват,аз имам такова приятелство и те разбирам,найстина много боли,но е по-добре от нищо.Тъжен и хубав стих.Поздрави!!!
-
Много боли да те приемат само за преятел!Стиха ти докосва!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравче!