За миг да спра
За миг да спра аз искам,
покоя на вятъра да взема в мен.
Да тръгна, да се върна,
да забравя уморения ми ден.
Нощта прохладна да изпия,
ненаситна като ден горещ.
В тази прохлада да намеря
радост и красив копнеж.
Въздухът трепти като магия,
а някаде наблизо птичка пей.
По-кротка от светулка,
с мен тя се смей.
© Мария Всички права запазени