31.08.2007 г., 22:17

ЗА МОИТЕ СТИХОВЕ

761 0 5
Моите стихове не се декламират.
Тяхната сила е в друго нещо.
Искам всеки да ги разбира
и ако може да ги усеща.

Не ползвам тежко-звучащи думи.
Темите взимам от битието.
Не е нужно всички стихове да сте чули,
един е достатъчен да докосне сърцето.

Поет-професия, зная, че няма.
Стихове пиша, защото мога.
Неуспехите ми, не са лична драма,
а успехите са заслуга на Бога.

Не съм маняк, но имам амбиция
да накарам четеца да ме обича.
Стиховете ми, са като моята визия,
а аз модерно не се обличам.

Е, разказах ви колкото мога.
За който не стига, нека да пита.
Обичам да пиша ужасно много,
затова и този стих опитах....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих ми напомня за морето... мисля,че го каза на морската среща на Откровения. Чудесен е!!
  • Всеки твой стих докосва сърцето... Наистина можеш да пишеш стихове..и то как само можеш! Силен си, Вальо и невероятно талантлив! Поздрав!!!
  • "Искам всеки да ги разбира
    и ако може да ги усеща."
    И аз се моля за това.Повечето хора търсят точна рима и ритъм,но понякога
    търсейки тях не достигат до смисъла...до душата.
    Поздравявам те за стиха!!!
  • Много, много ми хареса! Сродна душа
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=17382
  • Душата ти е стих!
    Поздрав и прегръдка от мен, Вальо!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...