27.02.2015 г., 16:44

За мойто време и за мен

460 0 0

 

За мойто време и за мен

Дойдох в света във смутно време...
Родих се в моя селски дом.
Градът от селото отне ме,
в душата ми той влезе с взлом...

Погледнах този свят във село,
с игри и мънички дела
и почнах да раста умело,
по всички селски правила.

На десет, стигнах до Четвърто,
когато дойде "Нова власт"...
И от тогава не ме свърта!
 Не се сработих с нея  аз.

Със тая чужда камарила,
поехме по различен път,
вземаха ни имота с сила,
и с прът ни вкараха във своя път!

И с данъците непосилни,
изметоха ни до троха...
и комунистите всесилни,
нагнездиха във нас  страха.

В туй време раснах и се учих,
в Драгойново и в Първомай...
Със зор в студенството се включих,
с ОФ бележка, то се знай!

Написах първата поема,
когато бях във шести клас.
Като Писач, се възприемах ,
и чаках своя звезден час!

В девети клас така се влюбих...
Със най-великата любов!
И там за дълго се загубих,
изглежда, че не бях готов!

Избраницата бе по-малка...
Баща й -туз във  Първомай.
Приготвил бе за нас пързалка,
нали бе фактор, във този край!

Той имаше за туй причини,
да пази свойта дъщеря!
Тя беше малка на години,
но  беше вече в любовта!

Аз тръгнах в Пловдив  да се уча
и станах там студент медик,
тогава обичта  получих,
и бях щастлив от този миг!

Напредвах в свойта медицина,
и щом завърших трети курс,
при моята любов заминах,
за София, във поход щур!

Събрах се с моята любима!
Не трябваше да се делим!
И бяхме като пълна рима,
но дойде ден да се делим!

Аз тук се срещнах със Алиса!
И станах нейния съпруг...
Тя с красотата  си  ме стъписа,
и аз по нея станах луд!

Завърших свойта медицина,
и със съпругата успях...
И още същата година,
  и заработих ... и не спрях!

Бях селски доктор, по селата,
засилих се да ставам спец!
И хванах Дявола си, за рогата,
във село...Някакъв Острец...

Там служих цели три години,
и още пет бях в Първомай...
След туй за София заминах,
и заживях, във този край!

Най-дълго служих аз във Спорта,
и станах спортен корифей,
и болните пратих по Чорта,
разбрах,  че  гъй ще  живей!

Така живота ми премина...
Аз пишех всеки божи ден!
И тъй година след година,
Пегаса винаги  бе с мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...