Затвори за миг очи, остави се в моите ръце, на думите ми, нека те те водят.
Представи си, че си там, накрая на скалата, на ръба на пропастта, на края на света, между рая и ада, прашинка във вечността...
Не се чувствай нищожна - колко безкрайна е твоята душа, носена от вятъра! Изпъни тялото си напред, ... Г Р А Ц И Я... спри да дишаш, не се страхувай - ... Д Ъ Р Ж А Т Е !!!
Ти Летиш, господарка на небето и високите зъбери, гледащи безстрашно синия безкрай... Миг на сладка В Е Ч Н О С Т, миг на сладка С А М О Т А !
На мен стихотворението ми хареса.Силно е.
Това как ще го наречеш решаваш сам.
Аз лично,приемам всички тук за приятели и се вслушвам в съветите им.
Но това също не мога да реша вместо теб.
6 от мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
там,
накрая на скалата,
на ръба -
между рай и ад,
прах
във вечността...
Нищожна и безкрайна
вятърна
душа...
Поздрави и успехи!