16.12.2004 г., 0:27

За моя втори баща

2.4K 0 1
Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш.
Какво съм сгрешил, защо ме не щеш?
Опитвам се постоянно да ти угодя
и какво получавам насреща? Само лайна!
Правя се на такъв, какъвто не съм.
Правя се на смешен идиот, това да не е лош сън?
Правя толкова жертви да спася уж семейството,
а ти ми проваляш до крайна степен детството!
Аз съм едно голямо дете, ти ми го каза,
не искам обич, но не искам и омраза!
Имаше човек един, който ме разбираше .
Ти от него ме раздели, но и това не ти стигаше!
Какво искаш от мен повече? Да изчезна?
Къде да отида? В черната дупка ли да влезна?
Вече от шест месеца те познавам,
животът ми стана гаден, на по добър не се надявам!
Готов съм да сляза в ада и да горя на дяволската клада,
да ме подлагат на всевъзможни мъчения,
животът си да раздам като дарения
и да се върна пак на земята,
да те видя как чезнеш в тъмата!
Ти ще бъдеш най-главен герой
в моя театър на смъртта,
почакай стой! И така! Нека сменим правилата!
Сега аз ще съм лошия, така ще продължи играта!
Ти ще бъдеш унизяван и обиждан,
ти ще си парцала в къщата ненавиждан!
Как се чувстваш? Кажи?
Сега разбираш защо предпочетох смъртта, нали?
Аз съм ти, а ти си аз. Не се цупи, трай още час!
Аз толкова много те траех, моят живот сън ли е не знах!
И пак те питам ЗАЩО? Сгреших ли нещо? Кажи ми какво?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рекси Рекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ....толкова болка..

    Кометарът от моя страна е излишен,
    ти си го казал по горе.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...