16 дек. 2004 г., 00:27

За моя втори баща

2.4K 0 1
Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш.
Какво съм сгрешил, защо ме не щеш?
Опитвам се постоянно да ти угодя
и какво получавам насреща? Само лайна!
Правя се на такъв, какъвто не съм.
Правя се на смешен идиот, това да не е лош сън?
Правя толкова жертви да спася уж семейството,
а ти ми проваляш до крайна степен детството!
Аз съм едно голямо дете, ти ми го каза,
не искам обич, но не искам и омраза!
Имаше човек един, който ме разбираше .
Ти от него ме раздели, но и това не ти стигаше!
Какво искаш от мен повече? Да изчезна?
Къде да отида? В черната дупка ли да влезна?
Вече от шест месеца те познавам,
животът ми стана гаден, на по добър не се надявам!
Готов съм да сляза в ада и да горя на дяволската клада,
да ме подлагат на всевъзможни мъчения,
животът си да раздам като дарения
и да се върна пак на земята,
да те видя как чезнеш в тъмата!
Ти ще бъдеш най-главен герой
в моя театър на смъртта,
почакай стой! И така! Нека сменим правилата!
Сега аз ще съм лошия, така ще продължи играта!
Ти ще бъдеш унизяван и обиждан,
ти ще си парцала в къщата ненавиждан!
Как се чувстваш? Кажи?
Сега разбираш защо предпочетох смъртта, нали?
Аз съм ти, а ти си аз. Не се цупи, трай още час!
Аз толкова много те траех, моят живот сън ли е не знах!
И пак те питам ЗАЩО? Сгреших ли нещо? Кажи ми какво?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рекси Рекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ....толкова болка..

    Кометарът от моя страна е излишен,
    ти си го казал по горе.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...