3.06.2008 г., 9:47

За моята Ефри

577 0 0
Когато сърцето плаче,
само Господ може да го чуе,
болката изгрява в душата,
човек рухва още преди да падне,
с малка молитва той раздира тишината.

Господи, чуй ме - ти си всемогъщ,
даде ми живот, даде ми всичко.
Но в очите ми има сълзи, сърцето тихо плаче
и когато сърцето замълчи, душата почва да крещи.
Господи, чуй ме, сега съм сам,
вдъхни ми воля, Боже; направи така,
че да не се страхувам,
болката е толкова голяма
и няма къде да избягам от нея,
спри я - не ми остана сила да издържа.

Когато сърцето плаче, а времето изтича
изведнъж, човек вижда целия си живот,
преди да настъпи последния му миг
и през сълзи се моли на своя Бог,
да не си отиде в забрава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...