23.08.2010 г., 0:06

За Мъката и Любовта

1.6K 0 3

Те двете са сестри орисници

и в черно-бяло нарисувани,

вървят сред хората, невидими,

и чакат своето да вземат.

 

Приседне ли до тебе Любовта,

ти в плен си на магията,

от нейното докосване

и нежен си, и горд, и силен...

 

Но има ли Любов без Мъка

и ден без нощ,  и обич без разлъка?

Съдбата ги е пратила в живота ни

жесток и тъй различен -

 

и болката в сърцето си усетих,

и Мъка от Любов изпепелена,

изтляла в мене като въглен.

С тях живея - и със двете.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Лита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...