Aug 23, 2010, 12:06 AM

За Мъката и Любовта

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Те двете са сестри орисници

и в черно-бяло нарисувани,

вървят сред хората, невидими,

и чакат своето да вземат.

 

Приседне ли до тебе Любовта,

ти в плен си на магията,

от нейното докосване

и нежен си, и горд, и силен...

 

Но има ли Любов без Мъка

и ден без нощ,  и обич без разлъка?

Съдбата ги е пратила в живота ни

жесток и тъй различен -

 

и болката в сърцето си усетих,

и Мъка от Любов изпепелена,

изтляла в мене като въглен.

С тях живея - и със двете.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Лита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...