Aug 23, 2010, 12:06 AM

За Мъката и Любовта

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Те двете са сестри орисници

и в черно-бяло нарисувани,

вървят сред хората, невидими,

и чакат своето да вземат.

 

Приседне ли до тебе Любовта,

ти в плен си на магията,

от нейното докосване

и нежен си, и горд, и силен...

 

Но има ли Любов без Мъка

и ден без нощ,  и обич без разлъка?

Съдбата ги е пратила в живота ни

жесток и тъй различен -

 

и болката в сърцето си усетих,

и Мъка от Любов изпепелена,

изтляла в мене като въглен.

С тях живея - и със двете.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Лита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....