Aug 23, 2010, 12:06 AM

За Мъката и Любовта

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Те двете са сестри орисници

и в черно-бяло нарисувани,

вървят сред хората, невидими,

и чакат своето да вземат.

 

Приседне ли до тебе Любовта,

ти в плен си на магията,

от нейното докосване

и нежен си, и горд, и силен...

 

Но има ли Любов без Мъка

и ден без нощ,  и обич без разлъка?

Съдбата ги е пратила в живота ни

жесток и тъй различен -

 

и болката в сърцето си усетих,

и Мъка от Любов изпепелена,

изтляла в мене като въглен.

С тях живея - и със двете.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Лита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....