Познавам две жени,
красиви и любящи,
за мен те са най-добри.
Без да се поколебаят,
живота си за мен ще дадат
и пред нищо няма да се спрат.
Когато ме погалят или пък целунат,
даже и прегръдката дори
кара лицето ми
от радост да блести.
Даряват ме с любов, със грижи, смях.
Не си представям живота без тях.
Техните имена аз винаги ще помня,
когато са далеч от мен, аз сякаш се роня.
Наричам ги мама и баба
и по-прекрасни от тях двете - няма.
© Лияна Русанова Всички права запазени