За нас
Един ден вървях без цел и без посока,
опитвайки се да разбера защо съдбата е жестока,
дали е наказание или на живота урока
и защо търгуваме с душите си като със стока?
Пътят беше дълъг, успехът невезможен,
дали наистина животът ни е толкова сложен?
Всеки човек превърнал се е във робот
и не вижда светлината във своя живот,
да мрази, да обижда явно му е гот
и за малкото пари да стане лъже-патриот.
Продължих да търся добротата в човека,
но това се оказа задача не толкова лека.
Видях хора отчаяни без съвест, без морал
и се запитах защо изобщо Бог ни е създал?
Дали когато ни е правил, се е смял,
или като ни е видял, сълзи е пролял?
Поглеждам нагоре, ситен дъжд вали ,
може би той ще прочисти нашите души.
Той изчисти улиците от праха,
покри земята с нежната си роса
и вятърът понесе песента,
а тя се издигна високо над града.
А хората мрачни, в асфалта забили глави,
не спряха да чуят гласът и, уви.
И тя сега броди всеки ден, всеки час,
но вече не пее, тя веч няма глас,
самотно се рее и страда за нас.
Вовеки е обречена да бъде сама
и на сивите хора да обира срама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
