За Него
За Него
(на Иван)
Не се побираше във сетивата,
когато бездиханно ме целуваше,
когато имената на нещата
с тогавашното „Всичко” се римуваха…
Не се побираше в мечтите ми,
а някак странно ги надхвърляше.
Не си признах, че те обичам
и всеки път от теб си тръгвах…
Не се побираше в пространствата
и хилядите думи помежду ни…
Необяснени млъкнаха и песните,
а с теб така не се и сбъднахме…
Потъвам на очите ти в дълбокото…
А времето остава все така изгубено…
Сред нашите изминали животи –
побирах се на името ти в буквите…
Защото безпътечно се разминахме
и не пресякохме веднъж сърцата си.
А само ти си моето „завинаги”
и моето несбъднато безчасие…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
