25.07.2008 г., 9:52

За него

964 0 2

Отиде си отдавна от живота ми
и до днес не се обърна.
Не каза "съжалявам", "сбогом",
отне ми всичко и просто тръгна.
Сърцето ми на хиляди парчета ти
разби, със сълзи слепях го години.
И днес, не знам защо, то пак е твое,
по невидими причини.
Колко болка в него таих, колко болка
от него излезе, а колко още има
за теб, дали знаеш на какво ме обрече.
Колко дни потънаха в мрак, колко нощи
сълзите не спряха, колко мечти погубих
за теб, но днес пак теб иска душата.
С други беше, аз бях сама,

с други любовта си делеше,

а аз плачех и исках да умра.
Не знам какво направи с мен, не знам защо
така се влюбих, но знам, че ти си този,
който любовта в мен пробуди.
Сега те искам, моля те, върни се.
Сега ти падам в краката. Сега за всичко
ти прощавам. СЕГА, защото ПОСЛЕ не остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е искрено...а аз откривам себе си тук..Наистина е прекрасно...поздравления!
  • Тъжен стих!!!Преоткрий Любовта!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...