Отиде си отдавна от живота ми
и до днес не се обърна.
Не каза "съжалявам", "сбогом",
отне ми всичко и просто тръгна.
Сърцето ми на хиляди парчета ти
разби, със сълзи слепях го години.
И днес, не знам защо, то пак е твое,
по невидими причини.
Колко болка в него таих, колко болка
от него излезе, а колко още има
за теб, дали знаеш на какво ме обрече.
Колко дни потънаха в мрак, колко нощи
сълзите не спряха, колко мечти погубих
за теб, но днес пак теб иска душата.
С други беше, аз бях сама,

с други любовта си делеше,

а аз плачех и исках да умра.
Не знам какво направи с мен, не знам защо
така се влюбих, но знам, че ти си този,
който любовта в мен пробуди.
Сега те искам, моля те, върни се.
Сега ти падам в краката. Сега за всичко
ти прощавам. СЕГА, защото ПОСЛЕ не остана.