7.03.2006 г., 20:30

За нея...

1.1K 0 2

Къде ли може да се побере
любовта на моето сърце?
Бих търсила спокойно кътче,
където да я приютя.
Или пак нежна песен,
за да я увекове4а.
Бих молила малкото орле
я лазурното небе да я отнесе.
Или пък маничката мравка
в недрата земни да я скрие.
Бих пратила я с писмо я бутилка,
морето синьо да преплува.
Или пък като на Слънцето-
всеки да и се любува.
Бих хвърлила я в дълбока пропост
или пък просто в сърцето-
оставила я бих да презимува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РАЛИЦА Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...