ralito (РАЛИЦА Георгиева) ralito (РАЛИЦА Георгиева)
4
Mar 7, 2006, 8:30 PM

За нея...

  Poetry
1.1K 0 2

Къде ли може да се побере
любовта на моето сърце?
Бих търсила спокойно кътче,
където да я приютя.
Или пак нежна песен,
за да я увекове4а.
Бих молила малкото орле
я лазурното небе да я отнесе.
Или пък маничката мравка
в недрата земни да я скрие.
Бих пратила я с писмо я бутилка,
морето синьо да преплува.
Или пък като на Слънцето-
всеки да и се любува.
Бих хвърлила я в дълбока пропост
или пък просто в сърцето-
оставила я бих да презимува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАЛИЦА Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0