6.05.2006 г., 14:44

За Нея

1.4K 0 2
Погледнах нагоре и тебе видях.
Опитах да литна, но нямах крила.
Затворих очите
и вече успях
да стигна звездите,
мечтите - не можах.

Докосни ме със твоите нежни ръце!
Научи ме да страдам и мисля за теб!
Погледни ме със твоите нежни очи!
Научи ме да плача, когато боли!

Стопли ме с прегръдка!
Шепни на ухо!
Залей ме със чувства!
Дари ми любов!

Колко много звезди!
Колко много мечти!
Колко много съдби!
А ти за мен си една.
Ела и бъди вечността!

1996 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Харизанов-Джоки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...