6.03.2010 г., 8:59

За нея

959 1 3

Слънцето навън изгрява,

но знам, мрак е вътре в теб.

Без него светлината я няма.

След него сърцето ти е лед.

 

Още страдаш, зная.

Знам за изгубените ти мечти.

Очите ти подути пак са,

уморени от сълзи.

 

Глава надолу свеждаш

и знам, че те боли,

но смисъл няма,  зная,

знаеш го и ти.

 

Затова пусни го да си иде

далеч от теб, далеч от тук.

Със спомени не се живее.

След него ще има друг!

 

Остави го да си тръгне

със всички спомени и отронени сълзи.

Остави го! Нека всичко вземе,

но сърцето си ти вземи.

 

Животът кратък е,

за да го пропилееш в сълзи.

Усмихни се напук на всичко.

Върни си наивните розови мечти.


Животът хубав е, просто му се усмихни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ми харесва,но изпълнението накуцва...губи ми се ритъмът на места можеш по-добре. Успех!
  • пробвай пак (:
  • !!!Животът хубав е, просто му се усмихни!
    Прекрасно е!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...