Слънцето навън изгрява,
но знам, мрак е вътре в теб.
Без него светлината я няма.
След него сърцето ти е лед.
Още страдаш, зная.
Знам за изгубените ти мечти.
Очите ти подути пак са,
уморени от сълзи.
Глава надолу свеждаш
и знам, че те боли,
но смисъл няма, зная,
знаеш го и ти.
Затова пусни го да си иде
далеч от теб, далеч от тук.
Със спомени не се живее.
След него ще има друг!
Остави го да си тръгне
със всички спомени и отронени сълзи.
Остави го! Нека всичко вземе,
но сърцето си ти вземи.
Животът кратък е,
за да го пропилееш в сълзи.
Усмихни се напук на всичко.
Върни си наивните розови мечти.
Животът хубав е, просто му се усмихни!
© Грета Ганчева Всички права запазени