За Нея
Положил във шепи сърцето,
повил го с много цветя...
С дъх ароматен дарил го!...
И с вятъра нежно обгръщаш
неземната нейна душа;
положил във шепи сърцето,
на нея... с любов го дарил...
И в скута ù нежно притихнал!
Сълзите си мъжки изтрил.
Унесен от звездния мигащ покой.
Заклел се е тихо пред бога,
че винаги той ще е твой.
За нея, жената... Която е моя утеха...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
