Вятърът свисти край къщата,

край затворената й врата.

И ти напомня за могъщата,

за най-красива жена.

А нощното небе напомня

за очите й, меки и добри.

И страх изпитваш да не би случайно,

без да искаш да я нараниш.

И когато нощем сам си,

в голямото легло,

ти мечтаеш да си с нея,

завинаги да сте едно.

Когато хладната завивка

докосва твоето лице,

ти се сещаш пак за нея

и разтуптява се твоето сърце.

Мислиш си пак за нея,

за най-великата жена.

И се чудиш дали за тебе мисли,

дали и липсваш, както тя на теб сега.

А когато дори за час сте разделени,

болка свива твоето сърце.

И минута след минута

пред погледа ти плава нейното лице.

Знаеш, че тя те обича.

Каза ти го тя самата.

Мислиш, че тя е митична,

тя е загадъчна, тя е ЖЕНАТА.