За любовта не искам вече да пиша,
нали поетите написаха всичко?
Как от любов жената ослепява,
а мъжът никога не правил нищо....
Защо е бурята след всяко слънце?
Защо е и тъгата след щастливия момент?
Защо когато някой си замине,
светът свършва за другия до него?
За влюбените тя е всичко,
доверие, искреност и щастие дори....
а за останалите, тя не означава нищо
понеже винаги заспиват си сами!
© Калоян Калинов Всички права запазени