Първа бе бабата... после и дядото.
Един и същ час на смърта.
Двойни пневмонии. Тихо се дадоха.
Ръка за ръка през нощта.
Малко емоции - всичките траурни.
Гробарският бизнес върви.
Черква, разпятия, свещи запалени.
Навън от ведрото вали.
Ниши гранитени - няколко хиляди.
Еднакви.... с еднакви съдби.
С новите вируси вече привикнахме.
Но тъгата не се промени. ...