За някой друг - просто тъга
Първа бе бабата... после и дядото.
Един и същ час на смърта.
Двойни пневмонии. Тихо се дадоха.
Ръка за ръка през нощта.
Малко емоции - всичките траурни.
Гробарският бизнес върви.
Черква, разпятия, свещи запалени.
Навън от ведрото вали.
Ниши гранитени - няколко хиляди.
Еднакви.... с еднакви съдби.
С новите вируси вече привикнахме.
Но тъгата не се промени.
Не е по-матова... Не е и временна.
Дълбае във всяка душа.
Баба и дядо - Фира във пандемия.
За някой друг - просто тъга...
Юри
Йовев
Април
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
