Мечтаейки за теб,

нещо вътре ме изгаря.

Ти обърна гръб и продължи,

а аз не вярвах, че това е краят...

Стоя във розова илюзия

и още чувам твоя нежен глас.

Но реалността жестока буди ме

и осъзнавам, че сънувам аз.

Влюбен си...

и е вълшебен всеки миг,

прекаран с твоя принц.

Изпиваш го с очи и го желаеш.

"Нека е така завинаги...",

но че е невъзможно знаеш!

Ранима и невинна,плаха и наивна,

заблуждавам се,че мога аз без теб.

Стичат се сълзи солени по лицето нежно,

боли ме, но за теб е смешно.

"Не плачи!" си казвам

и отново скривам своята тъга във вехтия ръкав,

сълзи "море" изплаках

и с влажен поглед аз те чаках, чаках...

Сега е някак сиво, но е без значение -

ще търся упорито моето спасение.

Докога ще чакам и сама не знам.

Любов, ела и ще ти се отдам!