Мечтаейки за теб,
нещо вътре ме изгаря.
Ти обърна гръб и продължи,
а аз не вярвах, че това е краят...
Стоя във розова илюзия
и още чувам твоя нежен глас.
Но реалността жестока буди ме
и осъзнавам, че сънувам аз.
Влюбен си...
и е вълшебен всеки миг,
прекаран с твоя принц.
Изпиваш го с очи и го желаеш.
"Нека е така завинаги...",
но че е невъзможно знаеш!
Ранима и невинна,плаха и наивна,
заблуждавам се,че мога аз без теб.
Стичат се сълзи солени по лицето нежно,
боли ме, но за теб е смешно.
"Не плачи!" си казвам
и отново скривам своята тъга във вехтия ръкав,
сълзи "море" изплаках
и с влажен поглед аз те чаках, чаках...
Сега е някак сиво, но е без значение -
ще търся упорито моето спасение.
Докога ще чакам и сама не знам.
Любов, ела и ще ти се отдам!
© ВикториЯ All rights reserved.