За онези зимни увлечения...
Снежно утро с ледена целувка
събужда ме за новия живот
и ласкаво в мене то се гушка...
От бяла нежност ражда се любов!
Рисува по стъклата то магии
от приказки за минали лета,
а заскрежени погледи свенливо крие,
приютено в диплите на зимната мъгла.
И нечия усмивка ме привлича,
и чувствам пулса на едно сърце,
отново съм способна да обичам
и да обгърна утрото с ръце.
Да го усетя как се гушка,
как кротко мърка сред снега!
И закачливо да го гоня, неразбрала,
че няма как да върна любовта...
Не мога да я спра да ме замайва,
да ме докосва с ледени ръце.
Тя пак ми носи своите зимни тайни...
сред снежни преспи - нови светове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
