16.11.2013 г., 19:28

За отплата

851 0 0

Подарих ти сърцето си без свян, 

в замяна твоето не получих!

Открадна ми душата, а 

твоята не я отключих... 

 

В очите не можа накрая да излъжеш, 

не се получи - истината пролича... 

Отиде си - думичка не каза, 

очите ти отровни - как само ме прорязват! 

 

С гръб изпрати ме, отвъд вратата - с багаж скалъпен изведнъж!

С дъх не понечи за отплата, безгласното "Мерси" да ми дадеш! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...