16.11.2013 г., 19:28

За отплата

857 0 0

Подарих ти сърцето си без свян, 

в замяна твоето не получих!

Открадна ми душата, а 

твоята не я отключих... 

 

В очите не можа накрая да излъжеш, 

не се получи - истината пролича... 

Отиде си - думичка не каза, 

очите ти отровни - как само ме прорязват! 

 

С гръб изпрати ме, отвъд вратата - с багаж скалъпен изведнъж!

С дъх не понечи за отплата, безгласното "Мерси" да ми дадеш! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...