Nov 16, 2013, 7:28 PM

За отплата

  Poetry » Love
858 0 0

Подарих ти сърцето си без свян, 

в замяна твоето не получих!

Открадна ми душата, а 

твоята не я отключих... 

 

В очите не можа накрая да излъжеш, 

не се получи - истината пролича... 

Отиде си - думичка не каза, 

очите ти отровни - как само ме прорязват! 

 

С гръб изпрати ме, отвъд вратата - с багаж скалъпен изведнъж!

С дъх не понечи за отплата, безгласното "Мерси" да ми дадеш! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Тибер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...