8.05.2020 г., 22:19

За паднал ангел

1.4K 0 0

Тук си, но прекалено си далече,

до мен стоиш, а океани ни делят.

Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.

Виж ме, преди вълните да ни потопят!

 

В призрачната стая ти си образ жив

Искам да узная ти какъв си и какъв си бил

Сърцето ми е въглен, ето, запали!

Запали го и във моя огън се хвърли!

 

До теб всеки цвят изглежда сив,

не вярвах, че живея редом паднал ангел.

Океанът сякаш вече не е толкова красив.

Очите ми изтръгна, а в замяна що ми даде?

 

Даде лято - карамел и слънчеви лъчи,

кафе, неотъпкан пясък, амазонските гори

Даде пак живот на спрялото сърце

и събуди дълго в мене спалия поет.

 

Ехтежът на душата ти в ушите ми кънти,

моля се този път и ти моята да чуваш

Остави се, нека огъня те победи,

остави се, няма от какво да се страхуваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...