Тук си, но прекалено си далече,

до мен стоиш, а океани ни делят.

Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.

Виж ме, преди вълните да ни потопят!

В призрачната стая ти си образ жив

Искам да узная ти какъв си и какъв си бил

Сърцето ми е въглен, ето, запали!

Запали го и във моя огън се хвърли!

До теб всеки цвят изглежда сив,

не вярвах, че живея редом паднал ангел.

Океанът сякаш вече не е толкова красив.

Очите ми изтръгна, а в замяна що ми даде?

Даде лято - карамел и слънчеви лъчи,

кафе, неотъпкан пясък, амазонските гори

Даде пак живот на спрялото сърце

и събуди дълго в мене спалия поет.

Ехтежът на душата ти в ушите ми кънти,

моля се този път и ти моята да чуваш

Остави се, нека огъня те победи,

остави се, няма от какво да се страхуваш...