10.09.2008 г., 9:01 ч.

За паяка... 

  Поезия
949 0 22

Убих паяка...

Снощи...

Беше доста

добър екземпляр...

А как умееше

да се представя...

(знаеше, че го харесвам-затова...)

В очите ме гледаше...

Усмивката ми следеше...

и той се усмихваше...

Ако съм тъжна -

притихваше в ъгъла...

С блестящи очи

(малко замътени...)

ме посрещаше вечер...

ако съм закъсняла...

А как ми прощаваше...

(на никой, никога - толкова...)

Иначе, великодушен...

(това да не забравям...)

А пък аз -

все хвърча някъде...

При кацането

съм го настъпила...

(не беше, където трябва...)

Снощи...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??