За паяка...

Poetry

1.1K 0 22

Убих паяка...

Снощи...

Беше доста

добър екземпляр...

А как умееше

да се представя...

(знаеше, че го харесвам-затова...)

В очите ме гледаше...

Усмивката ми следеше...

и той се усмихваше...

Ако съм тъжна -

притихваше в ъгъла...

С блестящи очи

(малко замътени...)

ме посрещаше вечер...

ако съм закъсняла...

А как ми прощаваше...

(на никой, никога - толкова...)

Иначе, великодушен...

(това да не забравям...)

А пък аз -

все хвърча някъде...

При кацането

съм го настъпила...

(не беше, където трябва...)

Снощи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Страхотно е,скъпа Марги!Прегръдки!

2008-09-11T06:53:00+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Понякога, Марго...не понякога, а доста често сме ужасно невнимателни с най-милото си !!!! Обичам да те чета !!!!

2008-09-10T22:22:50+03:00
EliTa (Ели)

...фурия си, непредсказуема, Вранке...

2008-09-10T22:09:12+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Марго Връщам се днес сигурно за 5ти път на този стих, и все на знам какво да напиша...
Интересен стих, различен. Хареса ми!
Поздравче!

2008-09-10T20:10:06+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Понякога изпадаме в нелепи ситуации, но не можем да върнем
времето назад, ех Марго и хубави, и тъжни размисли...Поздрав!!!

2008-09-10T17:06:37+03:00