6.06.2017 г., 11:18

За Пена и Цена от незнайно село.....

852 4 25

             
              За Пена и Цена от незнайно село...


       Сèднали на прага две баби разговарят.
       Едната - диалектна,а другата - "перфектна".
       На теми разнообразни - да мине време празно,
       със имена народни и малко подобни...


       Пена-софиянката, се върнала в паланката,
       че там била родена, а в София - задомена,
       отгледала децата, и шлайфала словата,
       събирала информация за цялата ни нация!

 

       А Цена си останала във село,дето знаела
       за кравите, кокошките, кога цъфтят овошките..
       С шамия на главата, цървули на краката...
       Какво ли си приказват, сега ще ви разкажа!

 

       "Ти чула ли си, Цено, че идват извънземни
       и скоро на земята ни, ще станем непотребни?
       Ти влизаш ли във фейса-а аз най-редовно!
       Такива чудесии - там пише най-подробно...

 

       А света в "машинка" имаш ли в ръката? -
       правиш "щрак" и влизаш на всеки във душата!
       Нося я за справка по всички въпроси,
       даже кой със кой спи, дали мълва се носи?

 

       А пък навик имаш ли да ходиш ти на шопинг? -
       на мен това ми беше голямата стихия...
       за да ходя модна и на манекен подобна!
       "За левче" в магазина, купища неща там има

 

       от стоки, все потребни, има едри, има дребни!
       А другия - "Дрип-шоп-а" - със дрехи от Европа..
       От разни църкви внесени, "съвсем" малко носени.
       Искаш да си модна в магазина им подробно
    
       във купищата ровиш, дрешлè да си извадиш,
       пред дружки да се фръцкаш и от кеф се пръскаш!
       Но те гледам, Цено, за нищо май не ставаш...
       Ще те "ремонтирам", че повече от разбирам..."

 

       Цена не успяла устата да отвори, а Пена все говори!

 

       "Но, Цено, не харесвах, че хич не мога лесно
       храна да пазарувам. Да избера - умувам....
       По десет вида сирене намират се. Избираме,
       ама нийде нашенско подобно не намираме!!

 

       Някога салам на село не бяхме видели,
       а там толко видове от зверове "умрели"..
       Разни вносни стоки с име непознато -
       имаш ли парици - храниш се богато!

 

       Имат много "Е -та", чула ли си дето
       дразнят организми, предизвикват кризи!?
       Абе, хубаво е, само, си човек в тълпата,
       а на село тука те знаят и децата!!

 

       Разкажи ми, Цено, за мен ще е безценно,
       всичко съм забравила, кое и как съм правила,
       помнят ли ме дружките или ме забравиха?
       Армаган им нося - мои дрехи, изостанали..."

 

       Цена се покашля. Почна разказ, с който шашна
       Мома някогашна Пена, че работи с "джисием-а",
       но "опфат" не фащал по баири страшни,
       дек,пасе козите или кòпа във лехите...

 

       Вечер като върне се със крака изтръпнали
       ни за дрехи мисли модни и тем подобни...
       Новините "слуша" на почивката под круша -
       колко млèко  кравата дала на държавата...

 

       "Живòто тука,Пено, по-àрен е от вчера!
       Купешки леп едèме,че вече жито нема...
       А там де жици нема да ползвам джисиема,
       да влезнем я у фейса, използвам "уай-я-фай-я!

 

       Нема магазин за "дрипи", но се носим модно,
       дрехите на Гина, Гана щом умрат - редовно
       ги раздават но не фръцкам се, не е удобно!..
       Нема ни хорà в неделя, ни седенки правят.....

 

       И... съм сам самичка, изпомряха дружки всички.
       Но не сакам да живеем у градò и да немеем
       пред снаха да кажем болката - дори не смеем...
       тука да си Умрем, та поп  да ме опее..."

 

       Това и още много говореха си двете,
       а кой, коя е "шашнала" историята мълчи..
       Аз също не подсказвам - оставям ви сами -
       познайте кой доволен е, на кой живот горчи!!

       
       
       
       
         
       

 

 

 

       

       
 

       
        

 

 

2
    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лелеее, това старо стихотворение! Хем не съм отговорила на Ренета за любезния кинжал, който приятелски ми подхвърля, хем на Силвия да благодаря, че втори път влиза в него....Беше време на усиленото ми творчество...А аз се забавлявах и от коментарите,които то предизвикваше.Беше време...
  • И тук си ни забавлявала.
  • Ама ти не можеш да разбереш колко ни усмихваш, защото го можеш, но видях, че и друго можеш...Аз за твое успокоение ще ти кажа, че имам цяла поредица хумористични публикувани тук в началото преди три и повече години.
  • Какво да те правя!?Но и сега току що пуснах,пак малко смешно...Следващото ще е за....любов!!За смях на кокошките...
  • Ха не си опитала - ха съм те утрепала

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...