За Пена и Цена от незнайно село.....
За Пена и Цена от незнайно село...
Сèднали на прага две баби разговарят.
Едната - диалектна,а другата - "перфектна".
На теми разнообразни - да мине време празно,
със имена народни и малко подобни...
Пена-софиянката, се върнала в паланката,
че там била родена, а в София - задомена,
отгледала децата, и шлайфала словата,
събирала информация за цялата ни нация!
А Цена си останала във село,дето знаела
за кравите, кокошките, кога цъфтят овошките..
С шамия на главата, цървули на краката...
Какво ли си приказват, сега ще ви разкажа!
"Ти чула ли си, Цено, че идват извънземни
и скоро на земята ни, ще станем непотребни?
Ти влизаш ли във фейса-а аз най-редовно!
Такива чудесии - там пише най-подробно...
А света в "машинка" имаш ли в ръката? -
правиш "щрак" и влизаш на всеки във душата!
Нося я за справка по всички въпроси,
даже кой със кой спи, дали мълва се носи?
А пък навик имаш ли да ходиш ти на шопинг? -
на мен това ми беше голямата стихия...
за да ходя модна и на манекен подобна!
"За левче" в магазина, купища неща там има
от стоки, все потребни, има едри, има дребни!
А другия - "Дрип-шоп-а" - със дрехи от Европа..
От разни църкви внесени, "съвсем" малко носени.
Искаш да си модна в магазина им подробно
във купищата ровиш, дрешлè да си извадиш,
пред дружки да се фръцкаш и от кеф се пръскаш!
Но те гледам, Цено, за нищо май не ставаш...
Ще те "ремонтирам", че повече от разбирам..."
Цена не успяла устата да отвори, а Пена все говори!
"Но, Цено, не харесвах, че хич не мога лесно
храна да пазарувам. Да избера - умувам....
По десет вида сирене намират се. Избираме,
ама нийде нашенско подобно не намираме!!
Някога салам на село не бяхме видели,
а там толко видове от зверове "умрели"..
Разни вносни стоки с име непознато -
имаш ли парици - храниш се богато!
Имат много "Е -та", чула ли си дето
дразнят организми, предизвикват кризи!?
Абе, хубаво е, само, си човек в тълпата,
а на село тука те знаят и децата!!
Разкажи ми, Цено, за мен ще е безценно,
всичко съм забравила, кое и как съм правила,
помнят ли ме дружките или ме забравиха?
Армаган им нося - мои дрехи, изостанали..."
Цена се покашля. Почна разказ, с който шашна
Мома някогашна Пена, че работи с "джисием-а",
но "опфат" не фащал по баири страшни,
дек,пасе козите или кòпа във лехите...
Вечер като върне се със крака изтръпнали
ни за дрехи мисли модни и тем подобни...
Новините "слуша" на почивката под круша -
колко млèко кравата дала на държавата...
"Живòто тука,Пено, по-àрен е от вчера!
Купешки леп едèме,че вече жито нема...
А там де жици нема да ползвам джисиема,
да влезнем я у фейса, използвам "уай-я-фай-я!
Нема магазин за "дрипи", но се носим модно,
дрехите на Гина, Гана щом умрат - редовно
ги раздават но не фръцкам се, не е удобно!..
Нема ни хорà в неделя, ни седенки правят.....
И... съм сам самичка, изпомряха дружки всички.
Но не сакам да живеем у градò и да немеем
пред снаха да кажем болката - дори не смеем...
тука да си Умрем, та поп да ме опее..."
Това и още много говореха си двете,
а кой, коя е "шашнала" историята мълчи..
Аз също не подсказвам - оставям ви сами -
познайте кой доволен е, на кой живот горчи!!
2
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ама ти не можеш да разбереш колко ни усмихваш, защото го можеш, но видях, че и друго можеш...Аз за твое успокоение ще ти кажа, че имам цяла поредица хумористични публикувани тук в началото преди три и повече години.
-
Какво да те правя!?Но и сега току що пуснах,пак малко смешно...Следващото ще е за....любов!!За смях на кокошките...
-
Ха не си опитала - ха съм те утрепала
-
Генче,пропуснала съм отговора си към теб,имах технически проблеми...Благодаря и извинявай,радвам се,че ти е харесала тая "поемка"...
Рени,ти продължаваш с дисекцията....Радвам се,че се забавляваш,виждаш ли,само това мога лесно,но ще те послушам и опитам и друго... -
Позабавлявах се и аз, Иржи, с тези две "мадами"
-
Ама как само си ги изтипосала, Иржи, тези твои Пена и Цена! Ти, какво, да не си ги подслушвала отблизо, че съм образно си предала "диалектно - перфектен" диалог?
Посмях се и аз от сърце и гласувах за поемата ти с двете си ръце. -
Закъснях с отговора,извинявам се
Руми,благодаря за хубавите думи,старая се да стоя в моята си ниша,където и на мен ми е също забавно...Като напиша нещо,много пъти и след това си го чета и вече го приемам като чуждо-и критично и забавно,някога се съдя,че не е супер емоционално....
Гавраил,ти донякъде ме разколеба в моето решение,позамислих се,бях написала за верандата,но не мислех да го "пускам" и....щрак,ти ме провокира!!Благодаря! -
-
Иржи,каква ти "Лебедова песен"
тез размисли тъжовни
са когато дойде късна есен
всяка възраст има своят цвят
стихиите без теб ще стенат
а извънземните...
те ще ни превземат.
Никога последно!Ще пишем дори когато се пренесем в други измерения. -
Привет, Иржи! Ето ме най-после и мен! Твоите така наречени "поеми" са винаги прекрасни... и не го казвам просто ей така, ти наистина докосваш! В сайта има какви ли не стилове на писане, но ти си една ярка звездичка, която винаги ме сгрява, защото си толкова естествена, а аз искрено се радвам, че те открих! Бъди благословена и не спирай да пишеш, има хора, които се нуждаят точно от теб...!!!
-
Ирина, благодаря ти за светлината!
-
Къде беше до сега,Катя???Като мен в калабалъка ли ?Не,там са само безличните...Аз теб съм "възпяла"/само споменала в извънземните...едва ли си разбрала,че съм пожелала такива очи,но ти цял стих,о,това няма да го забравя...Много си мила,Благодаря.
-
Лебедова песен
В самотността си лебеда заплака,
заплака с бисерни сълзи...
помисли си, че остана неразбран
и толкоз много мъката горчи...
Заплува сам в сините води,
а толкоз много жадуваше за обич
с крило избърса бисерни сълзи
и сам поиска в самотата да остане...
Тогава се дочу нежна лебедова песен...
обгърна всичките му сетива
и разбра, че не е сам в света...!
Целуна го прекрасен слънчев лъч
и надеждата в сърцето затрептя
с крила помилва той света...
и си пожела да сбъдне своята мечта!
Посветено на Иржи, от изумруденото камъче
вместо снимка...Благодаря ти, че ме докосна
с поезията си...Пожелавам ти, много светлина
по пътя и да докоснеш мечтите си...
В очакване съм на новият ти стих! -
Мили приятели,това беше "Лебедовата ми песен",т.е.последното,което помествам....Тъкмо се чудех как да благодаря да всички,които ми легнахте на сърцето през тоя едногодишен стаж-далеи поотделно само със "сбогом",дали някак така,че да го прочетат всички..Щастлива бях,не знаех как да стигна до сърцата ви,но се радвах и на крайче от опашките пред вас...Веси,теб приех като първата приятелка,Вили,теб те гледах първо на снимката и после в стиха-,Силве,Много си хубава и истинска във втората снимка..Исмаиле,смая ме,че си запомнил първия стих,с който влязох...А за Пепи -винаги ще миснля с о,о,о,о...Люси,ти почти първа ме последва-бях горда...Вики,за много неща ти беше права.....А Алекс....тя стопли душата ми в един момент....Не зная дали ще го прочетете това,защото е отговор,а не коментар......
-
Насладих се на хумора ти! Хубава вечер!
-
Иржи, ,,В гъстата гора" е първото произведение, което съм сложил в ,,Любими"още преди една година, когато заработи тази опция! Това, че не се обаждам, не означава, че не те чета! Умееш, да разсмиваш! Бъди жива и здрава и продължавай! Ти можеш!
-
Иржи, забавни са твоите героини. Благодаря ти за настроенито! А за твоето добро настроение пожелавам дълга, дълга върволица на страничката ти!
-
Алекс!!!Голям кадем си!Първо с няколко думи наскоро и сега....Действаш стимулиращо!А вече си имам една групичка,която просто я чакам,дава ми гориво и желяние на часа да "пусна" нещо!Това сте всички под моя коментар-Вили,Вики,Люси,Пепи!Иска ми се да ви напиша нещо специално,за вас и още няколко,които познавам,но не сега...Безкрайно благодаря.Имам още една "поемка"готова,още малко да я ошлайфам....Само дето пиша в единствен жанр,но нали съм казала,ако нещо не се хареса-"щрак" на канала!!!
-
Разсмя ме, Иржи! Хубаво си ги обрисувала! Поздрави и усмивки от мен!
-
-
😁
-
Нещо те влече тебе към тия извънземни.
Браво,Иржи. Винаги личи колко старание си вложила докато пишеш. Поздрави от мен, забавна женице. -
Браво, Иржи! Чудно си го натъкмила и със рими украсила. Туй що думат Пена и Цена, от тая истина по-голема нема
Радвам ти се и чакам следващата ти историйка с нетърпение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
