За петък сутринта си мислех
За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно?
Като за "чао",
"до скоро"
по челото.
Или си тръгнал много бързо,
без да поглеждаш към леглото.
Един въпрос ми се въртя в главата,
така по женски -
нервно и досадно.
Дали със обич сутрин ме целуваш
или по навик -
леко хладно?
За сряда вечерта си спомних:
как гладен, уморен се върна,
но от вратата ме повика
и искаше да те прегърна.
Така сред многото "Дали-та",
не чух как влизаш
през вратата,
с букет цветя и слънчева усмивка
ми отговори
на въпросите
в душата.
17 май 2019 г.
Марина Йорданова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
