Марина.Йорданова (Марина Йорданова)

Вощеница

На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.
За здраве свещи той не палел, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Друга

2019-08-23T19:40:18+03:00 1.6K 3 2

След лятото

Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-07-28T12:26:16+03:00 786 1 3

Среща

Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Друга

2019-07-10T10:46:15+03:00 544 2 2

***

Подхлъзна се капакът на мълчанието
и плиснаха се мръсните ми мисли:
на масата...
по пода...
до стената ти... ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна, Еротична

2019-06-29T13:57:34+03:00 1K 5 9

Когато

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-06-28T10:22:43+03:00 780 1 2

Сиротно

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Друга

2019-06-21T17:59:30+03:00 871 5 3

Монолог

Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-06-20T08:43:16+03:00 714 1 1

На Димитър

Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-06-07T18:13:37+03:00 649 2 1

Помен

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-05-31T13:00:29+03:00 902 6 2

Вината е на виното

Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-05-30T22:45:19+03:00 731 2 4

На село

На къщата
мазилката се бели,
живял е някой там
преди,
улуци клюмнали, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Гражданска

2019-05-29T15:50:29+03:00 839 3

Рождество

Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Философска

2019-05-22T11:50:34+03:00 942 4 4

Празна стая

Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-05-21T11:55:12+03:00 789 1 3

***

На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...

Марина.Йорданова

Поезия » Философска

2019-05-19T10:22:29+03:00 882 4 4

За петък сутринта си мислех

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно? ...

Марина.Йорданова

Поезия » Любовна

2019-05-19T06:19:30+03:00 955 6 2