изречена (Мая Попова)
325 6799
31.12.2008 г., 0:37 ч.

За плюсовете и минусите 

  Поезия » Друга
1696 1 35
(нещо като басня)

Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка.
Веднъж след среща, хубавица
(така известната къртица)
му казала: - Какъв гигант!
На село сбутан си, талант!
Иди в града, да видиш свят,
че тук на всички си познат.
Промяна пълна – там не спят –
така че, първо сменяй цвят.
Решил той – стига вече плява!
Омръзна ми това кафяво
и пуста селска плът и леш!
... и към града отпрашил. Пеш.
Пристигнал нашият познат –
същински селски тарикат –
в града. И в първия салон
се шмугнал, веейки бретон.
- Здравейте – казал – добър ден.
Бих искал цвят – но по-зелен.
Събрал съм туканка монети,
в гъдулката са... извинете...
Сега пристигнах. Съм готов
от тук да почвам с имидж нов.
- Разбира се! Със тез монети
зеленото от вас ще свети!
Не минал час – и ето на! –
да видиш ти зеленина!
Доволен грей – досущ светулка.
Той грабнал своята гъдулка:
- Помози Бог, Аллах... Благодарим,
мерси и грация... И яко дим
излязъл да се фука из града.
Но лош приятел е глада...
Пристъргали в стомаха двата вълка,
тъй както старата гъдулка.
- Гъдулка – рекъл – да бе, ето!
О, мисъл! Манна от небето!
Ще свиря тук. Все някой грош
ще пуснат в празния галош.
Засвирил наший скакалец
(нали е градски пришълец),
извивал всички гласни струни,
дрънчи с гъдулка и се пъне...
... Не спира никой. Ей, че лош
народ – не дава пукнат грош
за тоз талант – ех, колко жалко...
Но спряло се девойче малко
и рекло му: – Защо не спреш?
Ти, зер, не пееш, а ревеш.
А с таз скрибуцаща гъдулка
пометна тука всяка булка.
- Каквоооо? Певецът изрева.
И как си позволяваш ти това?
Такива сквернословия за мен?!
Не виждаш ли ме колко съм зелен?!
- Какво от туй? – детето изписука. –
Изкуство различавам от боклука.
Жените знаят, че боя зелена
изчезва и отмива се след време.
Излишни няма да са ти уроци.
... и тръгна си детето със подскоци.
Увеси нос нещастен скакалец –
Ех, по-добре на село големец.
Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
Обратно към природата. На слука.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ужасно ми хареса!
  • Разкошно е! Безценно!
  • Непредвидима си!!!
  • wOw ! Браво, много е хубаво
  • прочетох на един дъх...а уж тази история ми е позната...
    прегръщам те с обич, мила Мая.
  • Е, точно тук ме разби!
  • А аз се чудех от къде толкова зелена боя по мене!
    Страхотия е!
  • Радвам се, че те познавам, мила Мая! Не стига, че си млада, хубава,
    ами и много мъдра! С обич и благодарност за всичко!
  • Мъдрост в зелено
    Бравус!
  • Не ме размисли!
    ТОТАЛНО МЕ ИЗКЕФИ!ТОТАЛНО!!!
    Честита да ти е НОВАТА!
    С обич!
  • Обичам басните!...
    Честита Нова година, Мая!
    Много здраве и късмет! Другото си зависи от нас!
  • Честита Нова Година!Здраве и усмивки желая на цялото семейство!
    И все по-често да се усеща този кеф,че си тук!
  • Супер
  • Тия, музикантските, нещо май са на мода, м?!
    Пък и между зелените полутонове пак си прозира... кафявото!
    Изкефи ме, Маич!
    Гушки*!
  • Искренно благодаря за настроението, което ми създаде с тези редове и с това мужду редовете
    Щастливо посрещане на новата година!!!

  • Щастлива и спорна Нова година, Мая!
  • Басня, на със множество поуки! Весели празници!
  • "Костюмът ми е точно и добре стои,
    но по-добре да бъдеш такъв, какъвто си"

    Добър урок в навечерието на новата година

    Весели празници!
    Настроение и вдъхновение без ограничение!

  • Чудя се какъв коментар да напиша на нещо такова,
    защото наистина много ми хареса. Прочетох го на един дъх и
    с удоволствие пак ще го направя
    Весели празници, Мая!
  • Благодаря за веселото настроение!
    Весела Нова година!
  • Да! Камъкът си тежал на мястото... Зависи и от плътността му...
    Щастлива и благодатна 2009-та с много хубави незабравими мигове...
  • увлекателно, хареса ми!
  • Камъкът си тежи на мястото!
    Поздрав, Мая и весело посрещане на Новата година!
  • Аз пък го прочетох няколко пъти. Нагледен пример колко различни неща вдъхновяват хората. Весели празници! Зем.
  • Добро утро, Мая!
  • Какъв оптимист, а Симпатяга!
    Майче
  • Ха, на слука
    Весела и Щастлива Нова Година Мая!

  • Щастлива Нова година, Мая!
    Позамислих се и за себе си!
  • Те за т'ва от село 'Асково по- далеку не мърдам. А с твоята басня нахлу свеж въздух сред морето от въздишки...
  • Дорич, никакво ритане, много моля. Агресията не е подходяща за такива чувствителни личности като творците ...

    Тук ли сме? Направо сме вътре!

    Весела, Мая!
  • А некой е рекЪл, че не се видЕл тука нА, А съм го наритала пред строя!

    Мая, извинявай, ама пак не се стърпях. Признавам - от тях съм!
    Весели празници!
  • А стига бееееееее...
    Каква басня само!
    Почитния от Доня Велочес,Майке!
  • Ех, по-добре на село големец.
    Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
    Обратно към природата. На слука.
    Нещо като...интересно! Ха на слука и през Новата илядо...обърках се две илядю и...коя година сме днеска, че забравих?!
  • Браво!!! Разбрах ти мнението по някои ... неща. Весела, Майч! Хенри
  • Много хубаво си го написала! С удоволствие го прочетох два пъти. Размисли...
Предложения
: ??:??