За плюсовете и минусите
(нещо като басня)
Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка.
Веднъж след среща, хубавица
(така известната къртица)
му казала: - Какъв гигант!
На село сбутан си, талант!
Иди в града, да видиш свят,
че тук на всички си познат.
Промяна пълна – там не спят –
така че, първо сменяй цвят.
Решил той – стига вече плява!
Омръзна ми това кафяво
и пуста селска плът и леш!
... и към града отпрашил. Пеш.
Пристигнал нашият познат –
същински селски тарикат –
в града. И в първия салон
се шмугнал, веейки бретон.
- Здравейте – казал – добър ден.
Бих искал цвят – но по-зелен.
Събрал съм туканка монети,
в гъдулката са... извинете...
Сега пристигнах. Съм готов
от тук да почвам с имидж нов.
- Разбира се! Със тез монети
зеленото от вас ще свети!
Не минал час – и ето на! –
да видиш ти зеленина!
Доволен грей – досущ светулка.
Той грабнал своята гъдулка:
- Помози Бог, Аллах... Благодарим,
мерси и грация... И яко дим
излязъл да се фука из града.
Но лош приятел е глада...
Пристъргали в стомаха двата вълка,
тъй както старата гъдулка.
- Гъдулка – рекъл – да бе, ето!
О, мисъл! Манна от небето!
Ще свиря тук. Все някой грош
ще пуснат в празния галош.
Засвирил наший скакалец
(нали е градски пришълец),
извивал всички гласни струни,
дрънчи с гъдулка и се пъне...
... Не спира никой. Ей, че лош
народ – не дава пукнат грош
за тоз талант – ех, колко жалко...
Но спряло се девойче малко
и рекло му: – Защо не спреш?
Ти, зер, не пееш, а ревеш.
А с таз скрибуцаща гъдулка
пометна тука всяка булка.
- Каквоооо? Певецът изрева.
И как си позволяваш ти това?
Такива сквернословия за мен?!
Не виждаш ли ме колко съм зелен?!
- Какво от туй? – детето изписука. –
Изкуство различавам от боклука.
Жените знаят, че боя зелена
изчезва и отмива се след време.
Излишни няма да са ти уроци.
... и тръгна си детето със подскоци.
Увеси нос нещастен скакалец –
Ех, по-добре на село големец.
Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
Обратно към природата. На слука.
Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка.
Веднъж след среща, хубавица
(така известната къртица)
му казала: - Какъв гигант!
На село сбутан си, талант!
Иди в града, да видиш свят,
че тук на всички си познат.
Промяна пълна – там не спят –
така че, първо сменяй цвят.
Решил той – стига вече плява!
Омръзна ми това кафяво
и пуста селска плът и леш!
... и към града отпрашил. Пеш.
Пристигнал нашият познат –
същински селски тарикат –
в града. И в първия салон
се шмугнал, веейки бретон.
- Здравейте – казал – добър ден.
Бих искал цвят – но по-зелен.
Събрал съм туканка монети,
в гъдулката са... извинете...
Сега пристигнах. Съм готов
от тук да почвам с имидж нов.
- Разбира се! Със тез монети
зеленото от вас ще свети!
Не минал час – и ето на! –
да видиш ти зеленина!
Доволен грей – досущ светулка.
Той грабнал своята гъдулка:
- Помози Бог, Аллах... Благодарим,
мерси и грация... И яко дим
излязъл да се фука из града.
Но лош приятел е глада...
Пристъргали в стомаха двата вълка,
тъй както старата гъдулка.
- Гъдулка – рекъл – да бе, ето!
О, мисъл! Манна от небето!
Ще свиря тук. Все някой грош
ще пуснат в празния галош.
Засвирил наший скакалец
(нали е градски пришълец),
извивал всички гласни струни,
дрънчи с гъдулка и се пъне...
... Не спира никой. Ей, че лош
народ – не дава пукнат грош
за тоз талант – ех, колко жалко...
Но спряло се девойче малко
и рекло му: – Защо не спреш?
Ти, зер, не пееш, а ревеш.
А с таз скрибуцаща гъдулка
пометна тука всяка булка.
- Каквоооо? Певецът изрева.
И как си позволяваш ти това?
Такива сквернословия за мен?!
Не виждаш ли ме колко съм зелен?!
- Какво от туй? – детето изписука. –
Изкуство различавам от боклука.
Жените знаят, че боя зелена
изчезва и отмива се след време.
Излишни няма да са ти уроци.
... и тръгна си детето със подскоци.
Увеси нос нещастен скакалец –
Ех, по-добре на село големец.
Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
Обратно към природата. На слука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
