За плюсовете и минусите
(нещо като басня)
Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка.
Веднъж след среща, хубавица
(така известната къртица)
му казала: - Какъв гигант!
На село сбутан си, талант!
Иди в града, да видиш свят,
че тук на всички си познат.
Промяна пълна – там не спят –
така че, първо сменяй цвят.
Решил той – стига вече плява!
Омръзна ми това кафяво
и пуста селска плът и леш!
... и към града отпрашил. Пеш.
Пристигнал нашият познат –
същински селски тарикат –
в града. И в първия салон
се шмугнал, веейки бретон.
- Здравейте – казал – добър ден.
Бих искал цвят – но по-зелен.
Събрал съм туканка монети,
в гъдулката са... извинете...
Сега пристигнах. Съм готов
от тук да почвам с имидж нов.
- Разбира се! Със тез монети
зеленото от вас ще свети!
Не минал час – и ето на! –
да видиш ти зеленина!
Доволен грей – досущ светулка.
Той грабнал своята гъдулка:
- Помози Бог, Аллах... Благодарим,
мерси и грация... И яко дим
излязъл да се фука из града.
Но лош приятел е глада...
Пристъргали в стомаха двата вълка,
тъй както старата гъдулка.
- Гъдулка – рекъл – да бе, ето!
О, мисъл! Манна от небето!
Ще свиря тук. Все някой грош
ще пуснат в празния галош.
Засвирил наший скакалец
(нали е градски пришълец),
извивал всички гласни струни,
дрънчи с гъдулка и се пъне...
... Не спира никой. Ей, че лош
народ – не дава пукнат грош
за тоз талант – ех, колко жалко...
Но спряло се девойче малко
и рекло му: – Защо не спреш?
Ти, зер, не пееш, а ревеш.
А с таз скрибуцаща гъдулка
пометна тука всяка булка.
- Каквоооо? Певецът изрева.
И как си позволяваш ти това?
Такива сквернословия за мен?!
Не виждаш ли ме колко съм зелен?!
- Какво от туй? – детето изписука. –
Изкуство различавам от боклука.
Жените знаят, че боя зелена
изчезва и отмива се след време.
Излишни няма да са ти уроци.
... и тръгна си детето със подскоци.
Увеси нос нещастен скакалец –
Ех, по-добре на село големец.
Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
Обратно към природата. На слука.
Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка.
Веднъж след среща, хубавица
(така известната къртица)
му казала: - Какъв гигант!
На село сбутан си, талант!
Иди в града, да видиш свят,
че тук на всички си познат.
Промяна пълна – там не спят –
така че, първо сменяй цвят.
Решил той – стига вече плява!
Омръзна ми това кафяво
и пуста селска плът и леш!
... и към града отпрашил. Пеш.
Пристигнал нашият познат –
същински селски тарикат –
в града. И в първия салон
се шмугнал, веейки бретон.
- Здравейте – казал – добър ден.
Бих искал цвят – но по-зелен.
Събрал съм туканка монети,
в гъдулката са... извинете...
Сега пристигнах. Съм готов
от тук да почвам с имидж нов.
- Разбира се! Със тез монети
зеленото от вас ще свети!
Не минал час – и ето на! –
да видиш ти зеленина!
Доволен грей – досущ светулка.
Той грабнал своята гъдулка:
- Помози Бог, Аллах... Благодарим,
мерси и грация... И яко дим
излязъл да се фука из града.
Но лош приятел е глада...
Пристъргали в стомаха двата вълка,
тъй както старата гъдулка.
- Гъдулка – рекъл – да бе, ето!
О, мисъл! Манна от небето!
Ще свиря тук. Все някой грош
ще пуснат в празния галош.
Засвирил наший скакалец
(нали е градски пришълец),
извивал всички гласни струни,
дрънчи с гъдулка и се пъне...
... Не спира никой. Ей, че лош
народ – не дава пукнат грош
за тоз талант – ех, колко жалко...
Но спряло се девойче малко
и рекло му: – Защо не спреш?
Ти, зер, не пееш, а ревеш.
А с таз скрибуцаща гъдулка
пометна тука всяка булка.
- Каквоооо? Певецът изрева.
И как си позволяваш ти това?
Такива сквернословия за мен?!
Не виждаш ли ме колко съм зелен?!
- Какво от туй? – детето изписука. –
Изкуство различавам от боклука.
Жените знаят, че боя зелена
изчезва и отмива се след време.
Излишни няма да са ти уроци.
... и тръгна си детето със подскоци.
Увеси нос нещастен скакалец –
Ех, по-добре на село големец.
Стомахът пълен, няма глад кат’ тука.
Обратно към природата. На слука.
© Мая Попова All rights reserved.
